"Тренд": Местният вот е бил нечестен за близо 50% от българите

Това показват данни от проучване на „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо основните институции, партиите и актуални теми. Изследването е реализирано в периода между 11 и 18 ноември 2023 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1006 пълнолетни граждани. 

ОЩЕ: "Продължаваме промяната" на среща с кметове и общински съветници от страната

Избирателите на ДПС са разделени по темата, докато мнозинството от гласуващите за БСП и "Възраждане" определят изборите като нечестни.

Превес има усещането, че местните избори няма да доведат до промяна - това споделят 44% от българите. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в положителна посока след местните избори, а други 16% мислят, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо.

Хартиена бюлетина или машина 

Една трета от българите са на мнение, че отмяната на машинното гласуване за първия тур на местните избори е направила изборите по-нечестни. 32% смятат, че това не е оказало влияние върху честността на вота. Само 11% мислят, че това е направило изборите по-честни.

59% смята, че смесеното гласуване с възможност за избор между хартия и машина трябва да се запази. 21% са на мнение, че е добре да се премине към изцяло машинен вот, а 11% - изцяло към гласуване с хартиена бюлетина.

По отношение на личните предпочитания за начин на гласуване, 41% посочват машинно гласуване, а 25% гласуване с хартиена бюлетина. Трима от десет посочват, че методът няма значение за тях. Регистрира се съществена поколенческа зависимост – мнозинството от хората до 50 г. изразяват предпочитание към гласуването с машина, докато при избирателите над 70 г. над две трети посочват хартиената бюлетина. С машина предпочита да гласува мнозинството от избирателите на ПП-ДБ и Възраждане, а в най-голяма степен с хартия предпочитат да упражняват правото си на глас симпатизантите на БСП, следвани от тези на ДПС.

ОЩЕ: "ГЕРБ губят София и се чудят какво да правят": ПП-ДБ с контраатака за машинния вот (ВИДЕО)

Електорална картина

Местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина в страната. Дистанцията между двете водещи политически сили се запазва в рамките на 7%. 

Парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка - 14%. Регистрира се минимална ерозия в положителните оценки на правителството от 22% през септември и октомври до 20% през ноември. Отрицателните оценки се покачват с 5% за един месец, достигайки до 71%.

Запазва се подкрепата от страна на симпатизантите на ПП-ДБ – 4/5 от тях дават положителна оценка на кабинета „Денков“. Докато в предходни проучвания избирателите на ГЕРБ бяха разделени на две приблизително равни групи, през ноември мнозинството от тях не подкрепя кабинета. Положителна оценка дават и близо 1/3 от привържениците на ДПС. Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка. 

Без съществена промяна в подкрепата спрямо президента - 36% дават положителна оценка за неговата работа, а 51% отрицателна.

Местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина в страната. ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24.7% сред гласуващите, следвана  от обединението „Продължаваме промяната-Демократична България“ - с 17.9%.

„Възраждане“ запазва третата си позиция с подкрепа от 15.4% сред гласуващите. Четвъртият в подредбата е ДПС - 13.3%, а петото място остава за БСП - 9.4%. ИТН  запазва позицията си на ръба на парламентарната бариера с 4.4%.

Не се регистрира ръст в желанието за предсрочни парламентарни избори. Нагласите през ноември се запазват близки до тези от последните месеци - 30%  искат нови избори, а 47% твърдят, че такива не са необходими.